Великденските традиции в България

Великденските празници започват още с Лазаровден и Цветница, които предхождат Страстната седмица. В дните преди Великден българите спазват редица традиции, които придават на празника неговия уникален облик.

Боядисване на яйца – Един от най-популярните и обичани ритуали е боядисването на яйцата, като първото винаги е червено – символ на живота и Христовата кръв. Според традицията, най-възрастната жена в семейството прави червен кръст с първото яйце върху челата на децата за здраве и късмет.

Замесване на козунак – Великденският козунак е неизменна част от празничната трапеза. Той символизира тялото на Христос и се приготвя с любов и внимание, за да бъде пухкав и ароматен.

Среднощната литургия – В нощта срещу Великден вярващите се събират в църквите, за да посрещнат Възкресението Христово със запалени свещи и молитви.

Чукане с яйца – Традицията гласи, че който остане с цяло яйце, ще бъде здрав и късметлия през цялата година.

Великден в България е време за семейни събирания и богата празнична трапеза с ястия, предавани през поколенията. Традиционното великденско меню включва:

Печено агнешко – Символизира жертвоприношението и обновлението. Агнешкото месо се пече с пресни билки и чесън за неповторим вкус.

Козунак – Мек, сладък хляб, обогатен с яйца, масло и захар, често ароматизиран с ванилия или лимонова кора и поръсен с бадеми или стафиди.

Варени и боядисани яйца – Използват се за ритуала с чукането и красят празничната трапеза.

Пролетна зелена салата – Смес от маруля, репички, зелен лук и краставици, подправена с оцет и зехтин.

Великденска супа (шкембе или агнешка супа) – В някои семейства се приготвя топла супа с агнешки дреболии, чесън и подправки.